История

Светско училище  в с. Абланица е открито на 25 октомври 1925 г. До тогава е съществувало частно мохамеданско училище. С откриването на българско държавно първоначално училище е назначен и първият български учител Тома Георгиев Попов, родом от с. Лъки, Неврокопска околия. Първият педагог в с. Абланица е бил със средно педагогическо образование. Населението не приема лесно промяната – учителят три пъти е прогонван от селото, докато накрая със съдействието на властта се установява и започва работа. Двамата заварени турски моалими /учители / са отстранени от училище, но по молба на селяните, единият от тях остава да преподава религия / Корана /.

През първата учебна година са записани  62 ученици, от които 28 завършват І-во отделение, а другите  остават да повтарят. Свидетелствата са раздадени на 01. 06. 1926г.

Специалисти от по-висша инстанция два пъти правят проверка на работата на учителя Тома Попов.

За учебната 1926/1927 година педагогическият персонал наброява трима учители. Новоназначените са Асен Бл.Даскалов от гр.Разлог и Георги Семитчиев от с.Воден, Елховско. Учителите срещат големи трудности при разбиването на вековното фанатизирано невежество на населението, което със своя консерватизъм спъва всяка тяхна благородна проява.

На 24 септември 1928 година се иска увеличение на педагогическия персонал, тъй като броят на учениците нараства. През учебната 1928/1929 година за първи път се празнува 24 май. Училището е украсено с цветя, деца пеят и рецитират. За първи път пред населението се говори за значението на празника и образованието.

Сред първите учители в с.Абланица са Люба Кръстева от гр.Кюстендил; Георги Бойчев от с. Коевци, Севлиевско; Александър Михайлов, Надежда Михайлова, Захари Захариев, Васил Арнаудов от с. Либяхово, Неврокопско; Костадин Касапчев; Димитър Луков от с.Плевня, Драмско; Невена Радева от гр.Дупница; Костадин Денов от с. Долен; Иван Моралиев; Тодор Тодоров; Кина Тончева от с.Куманич-Гърция.

През учебната 1935/36 год. в училището учат 14 българи-християни, а останалите са българи-мюсюлмани. На 28.ХІ.1935 год. за преподавател по Корана е назначен Молла Мехмед Имамов от с.Абланица.

На 21.ХІІ.1937 г. за първи път е назначен учител българин – мюсюлманин  Адем Арнаудов, родом от с. Абланица и възпитаник на местното училище. Същият е завършил прогимназия в гр.Неврокоп, а гимназиалното си образование получава в І-ва мъжка гимназия – гр.София. Със своите интелект, култура и поведение Адем Арнаудов повлиява за осъзнаването на своите братя българи- мюсюлмани и настъпва  подем в образованието в селото.

През 1941/42 г. се премахват фесовете и се заменят с ученически шапки, а момичетата хвърлят забрадките. Българите- мюсюлмани  се приобщават към училището, а фанатизирането на родителите намалява и чезне. Криза в образованието настъпва след 09.09.1944г. Учебната година не започва нормално  поради противоречия на местните мюсюлмани и християни. Децата не посещават училището, въпреки усилията на главния учител Тодор Тодоров. Българите – мюсюлмани  искат турски учители, които да преподават турски език по турски учебници. На общоселско събрание главният учител Тодор Тодоров гневно заявява, че това е невъзможно, тъй като майчин език на децата е българският, заради което е изгонен от училището. Местният учител Адем Арнаудов се изказва в полза  на българското светско училище, за което е заклеймен от съселяните си и наречен изменник. Така в училището остава само учителката Невена Иванова, която не успява да се  справи със създадената ситуация. В края на месец октомври са назначени за една учебна година Адем Арнаудов, Илия Костадинов Месов и Надежда  Зайкова. Учителите започват индивидуални срещи с родителите и ги убеждават да пращат децата си на училище. Учебната година протича при крайно лоши материални условия-недостиг на храна и спънки от страна на местното население. Въпреки трудностите учителите подготвят литературно-музикална програма за 24 май, а Адем Арнаудов изнася пред населението доклад за значението на славянската писменост.

През учебната 1945/46  подлежащите на задължително обучение са 188 деца. Броят по паралелки е както следва:

Іа отделение – 38 деца: учител Свободна Домузова

Іб отделение – 39 деца: учител Надя Зайкова

ІІ отделение –  54 деца: учител Невена Захариева

ІІІ отделение – 30 деца: Крум Железаров

ІV отделение – 27 деца: Адем Арнаудов

 

С манифестация се отбелязва празника на труда. В тържеството по случай 24 май за първи път вземат участие момичета българки- мюсюлманки.

Развитие на образователното дело в селото има през учебната 1947/48година. За директор е назначен Адем Арнаудов. По искане на учителите през декември 1947 г. се открива І-ви прогимназиален клас /V-ти клас/ с 25ученици. Започват нови срещи и агитация на родителите да пуснат децата си отново в училище. Особено трудно е прибирането на момичетата – мюсюлманки. Въпреки това на 21. ХІІ.1947 год. започва учебно-възпитателната работа в І-вия прогимназиален клас. Поставят се здравите основи на начално-прогимназиално образование, което ще подготвя местни кадри. Учители и ученици вземат дейно участие в живота и празниците на населението.

През 1950/51 год. в училището са назначени  Мария и Величка Чачеви /сестри/ родом от с. Жостово /Хаджидимово/. Мария Чачева живее и работи в селото до пенсионирането си. Тя допринася много за развитието на образователното дело и участва активно  в културния живот на населението. Под нейно ръководство за първи път ученици, учители и население организирано честват Нова Година. Училищният хор изнася богата литературно- музикална програма. За първи път децата и населението виждат Дядо Мраз, който раздава подаръци на отличните ученици.

Учебната 1951/52 година започва с над 50% отсъстващи от подлежащите на задължително обучение. Учителите  отново тръгват по къщите. Родителите обяснявали, че децата  още са им нужни да пасат воловете и да прибират реколтата.

Паралелно с това учителите агитирали възрастните да се запишат  в курс по ограмотяване и доограмотяване. В много домове те били наричани просяци. Но на 15. Х.1951 год. този курс е факт – записват се 23 души /само мъже/. През тази учебна година по идея на директора Адем Арнаудов се създават два колектива  за художествена самодейност  към читалището и към училището, в които участват местни младежи. Със свои литературно-музикални програми те участват в околийски мероприятия и печелят награди. Доброволно гостуват и на граничарите в с.Слащен.

През 1952/53 г. се въвежда петобалната система за оценяване знанията  и поведението на учащите се, а учебните срокове от 3 стават 4.

От 1953/1954 учебна година директор е Димитрия Мачева. По случай завършването учениците от с. Абланица отиват на Крибулските ливади, където се срещат с учениците от с. Крибул и Д. Дряново. Изнасят програма и провеждат състезателни игри. Прави впечатление, че абланишките деца са по-ограмотени и разкрепостени, цял ден децата играли без кърпи и шапки.

В училището се обучават 250 ученици от І до VІІ клас.

През 1954/55 год. са назначени двама местни учители – Юри Газиев и Ибраим Гърбев. На Нова година се играе пиеса пред населението, а със събраните средства от билетите са закупени подаръци за децата. Проведени са родителски срещи и се избира родитело-учителски комитет. Чрез родителския комитет учителите ангажират родителската общественост за подобряване хигиената, дисциплината и успеха на учащите се.

През 1956/57 г. – директор на училището е отново Адем Арнаудов.

През 1957/58 г. – почти готова е новата училищна сграда /до тогава за училище служи стара къща /. Две седмици учебните занятия се провеждат на открито. В довършителните работи  по новата сграда и района доброволен труд дават учители,  ученици и родители. На 01. 04. 1958 год.  и детската градина  e преместена от старото в новото училище. Започват набирането на средства за уреждане на училищна работилница. Учителите също дават по 10 лв. за инструменти.

През 1960/61 год. се организира търг за набиране на извънбюджетни средства за училището. Открити са занимални към началния и средния курс. Открита е столова за изхранване на учениците.  Учителският колектив наброява 15 души. За първа година учениците получават топла закуска.

Проведен е вътрешно-училищен фестивал на художествената самодейност. Раздадени са награди. Присъстват много родители.

От 01. 02. 1959 год. до 03. 09. 1961г. в коридора на училището се прожектират филми за населението, което води до лоша хигиена на сградата и района.

На 03. 09. 1961 г. се открива сградата на народното читалище. Взема се решение киносалонът да се използва  за провеждане на училищни мероприятия и родителски срещи.

1963/1964 год. училището получава статут на основно.

На 24. 05. 1964 год. Тома Попов присъства на тържеството.

“След 42 години и 8 месеца посетих училището в с. Абланица, в което дойдох като пръв български учител през 1925 г. и  поставих неговото начало. Успехите и промените, които са постигнати през този период са огромни във всяко отношение. Това ще бъде един от най-скъпите ми спомени”

За директор на училището през 1964 г. е назначен  Аратинов, родом от с.Хаджидимово.

На 14.06.1967г. учителката Анна Маркова е получила правителствена награда за добра обществена дейност в с.Абланица

1968 – 1969 г. – по инициатива на учителката по история Величка Чачева се създава кръжок за изучаване миналото на родния край. Правят се разкопки в местностите “Мируля” и „Дрежно“. Намерени са много предмети – гривни, огърлици, пръстени и глинени съдове. Находките се анализират от членове на академията на науките. С намерените предмети е уреден малък музей в училището.

През 1972/1973 год. за директор на училището е назначен Юри Газиев, родом от с. Абланица. Настъпва подем в развитието на образованието. Разгръща се богата извънкласна работа. Въведено е еднакво спортно облекло в часовете по физическо възпитание. Учениците получават топли закуска и обяд в столовата на училището.

До 1992 год. училището има статут на основно. Образователното дело се развива нормално. Учителският колектив работи по указания на Министерството по образованието.

От 1991г. до 1995 год. директор на училището е Юсеин Гърбев,  родом от с.Абланица.

От учебната 1993 – 1994 год. училището е със статут – средно общообразователно. За целта е предоставена построена от ТКЗС сграда, която педагогическият и помощен персонал с доброволен труд преустройват в училище.

След местни избори за кмет на селото е избран директорът на училището Юсеин Гърбев. За негов заместник е назначен Хюсеин Къдрев.

От 1998 год. директор на училището е г-н Мехмед Имамов.

2004/2005 година – в СОУ “Св.Паисий Хилендарски” се обучават 447ученици, разпределени в 23 паралелки. Педагогическият персонал се състои от 49 учители, от които 40 с висше и 9 с полувисше образование. Помощният персонал наброява 12 души.

Развитие на СОУ „Св.Паисий Хилендарски”в периода 1998 – 2014 година    

През този период ежегодно се отчитат високи резултати от учебно-възпитателната работа. Училището се утвърди  като успешно и конкурентноспособно в региона, което се дължи на единството между:

-професионалното управление на директора г-н Мехмед Имамов;

-квалифицираният педагогически състав;-доброто качество на учебния процес;

-съвременната материално-техническа база.

Педагогическият колектив се състои от личности с опит, с модерно интелектуално и професионално равнище и със самочувствие, базиращо се на висока компетентност. Учителят е водещата фигура в процеса на обучение и възпитание на младото поколение.Той приобщава подрастващите към постиженията на човешката наука и култура, изразени в понятия, закони и теории, в резултат на което учениците развиват своята творческа индивидуалност и усвояват моделите на европейския стил на поведение и общуване.

Приоритети в работата на учителите в:

  1. Начална училищна степен:

–         провокиране на интерес към основните дейности –четене, писане, смятане;

–         формиране на умения за самостоятелно учене и развитие на социалното поведение на децата

;-         изграждане на положителна мотивация към учебната дейност

;-         чуждоезикова подготовка;

–         компютърна грамотност.

  1. Основна степен на обучение:

–         изграждане на широка общообразователна подготовка

;-         овладяване на основните ценности на морала и традиционната българска култура;

–        изместване на акцента от репродуктивни знания и умения към дейностен модел на обучение с интерактивни методи за преподаване и учене

–        овладяване на основните принципи, върху които е изградена съвременната европейска цивилизация;

–         компютри и информатика;

–         чуждоезикова подготовка.

  1. Средна степен на обучение:

–         отлични комуникативни умения на два чужди езика;

–         изграждане на умения в областта на съвременните информационни технологии;

–         отлична подготовка за продължаване на обучението във ВУЗ;

–         добра подготовка на учениците за успешен старт в живота.

В резултат на работата и усилията на ръководството и педагогическият състав СОУ „Св. Паисий Хилендарски” се превърна в желан и гостоприемен втори дом за децата от с. Абланица и околните села. Броят на учениците варира от 360 до 400. Няма отпаднали в задължителна училищна възраст.Учениците идват на училище с желание и изпитват удовлетворение от средата и общуването.Чувстват се спокойни и растат на удобно, безопасно и сигурно място. Придобиват знания и умения без да се убива детското у тях. Разбира се, че правилата и наредбите се спазват, но и компромиси се правят, защото и животът е такъв-интересен, реален и динамичен.

Учебният процес  протича динамично и нестереотипно. Учителят трябва отлично да владее учебния материал, да го преподава интересно, завладяващо, на високо интелектуално и професионално равнище. Но за успешния резултат на учителската дейност спомагат и създадените добри условия на труд, и съвременната

МАТЕРИАЛНО – ТЕХНИЧЕСКА  БАЗА.

Ръководството на училището много добре стопанисва наличната материална база и работи по проекти за нейното подобряване и обогатяване. След направен основен ремонт четирите сгради / 2 основни и 2-тип барака / са в отлично състояние.

–        Построен е нов трети етаж към основната сграда, в който се помещават кабинета на педагогическия съветник и стаята на счетоводителя и касиера.До тях са оборудвани две зали

– голяма заседателна зала за педагогическия съвет и малка заседателна зала за ученическия съвет към училището. Тук е разположен и голям варел с резервна вода за поддържане на хигиената в санитарните помещения в случай на авария във водопроводната мрежа.

–         През 2006 година се изгради локална парна инсталация към основната сграда, а през 2007 година и към сградата на гимназията, в резултат на което значително се подобри хигиената в класните стаи и коридорите. Бараките все още се отопляват на твърдо гориво.

–         Направи се основен ремонт на сградите тип – барака, който включва смяна на покрив, изграждане на нови комини, смяна на дървената дограма с алуминиева, боядисване на стаите и външно боядисване.-        Изградиха се съвременни санитарни помещения с топла връзка към основната сграда.

–         В двете големи сгради дървената дограма изцяло е подменена с алуминиева, а старите осветителни тела са заменени с нови енергоспестяващи лампи,в резултат на което енергоразходът значително намаля.

–         Извърши се саниране на сградата на гимназията. Изграден е нов покрив.

–         Построиха се помощни помещения към основната сграда за съхраняване на инвентар и твърдо гориво.

–         Зелен кът за отмора с пейки и беседка вече има в задния двор и на двете големи сгради

.-         В сградата на гимназията са оборудвани два кабинета с 30 компютъра с работен плот за всеки ученик.Има интернет – връзка и алармена инсталация.

–         В приземния етаж на гимназията е обзаведена зала с шевни машини за провеждане на учебната практика на професионалните паралелки изучаващи Технология на обувното и галантерийно производство.

–         До нея със седем уреда е оборудвана фитнес-зала, предназначена за релаксация на учителите.

–         В приземния етаж на основната сграда намери място лекарският кабинет на медицинското лице към училището.

Старата и неефективна столова се преустрои и оборудва в едно модерно помещение, отговарящо на необходимите условия за изхранване на учениците от началния етап.

–      Открит е нов физкултурен салон, който е голяма придобивка за училището и гаранция за по пълноценно провеждане на обучението по физическо възпитание и спорт.

–         С компютри и ксерокс разполагат административните служители към училището, в резултат на което работата им е по- бърза и по-ефективна. Срещу заплащане се извършват услуги и на населението.

–         Училището разполага с 19 мултимедии и 32 лаптопа. Ефективното им използване от учители и ученици доведе до повишаване качеството на  УЧЕБНО –ВЪЗПИТАТЕЛНАТА  РАБОТА  В  УЧИЛИЩЕТО.  Визуализацията на учебното съдържание позволява по – ефективното му запаметяване и превръща ученика от пасивен слушател в активен участник, което е основна цел в обучението в развитите общества. Повишаването на приноса на ИКТ доведе до подобряване на съществуващите статични форми на учебни материали и осъществяване на динамични мултимедийни разработки, интегриращи образ, звук, анимация и текст. С въвеждането на ИКТ в учебно-възпитателния процес се промени и целта на обучението, а именно, ученикът да е активната страна, а учителят да е само модератор.Стремежът на учителите не е само да предават готова информация и да изискват механично запомняне на правилните отговори. Целта е да накарат учениците да стигнат до собствено разбиране на чужди знания. И резултатите са налице – учениците проявяват инициативност и подготвят мултимедийни презентации по урочни единици или по любими теми, с които участват в конференции и конкурси. В резултат на всичко това много естествено се промениха и методите на обучение. За да отговорят на социалните изисквания и за да бъдат в крак с динамиката в българското образование учителите от СОУ „Св. Паисий Хилендарски”  използват в своята работа              ИНТЕРАКТИВНИ  МЕТОДИ  НА  ОБУЧЕНИЕ.     Интерактивният процес на обучение доведе до:

–         създаване на учебна среда, която осигурява повече възможности на учениците да мислят конкретно и в диалог с другите;-         създаване на общност, която да споделя своите идеи, въпроси и решения;

–         осигуряване на възможности за интеграция;

–         достигане до минимум монолог в преподаването .Учителят промени своя час, засили интереса на учениците към материала, който преподава и улесни усвояването му. Чрез интерактивните методи се поставиха акценти не само върху знанията и информацията, но и върху уменията и социалните компетенции на учащите се, които станаха  по-самостоятелни, креативни и мотивирани.

Отчитайки индивидуалните възможности и амбиции на всеки ученик и съобразявайки се със социално-икономическото развитие на село Абланица, ръководството на училището предвидливо и перспективно въведе

ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

През учебната 2007/2008 година се направи прием на една паралелка по специалността „Производство на обувни и кожено – галантерийни изделия”.Основната цел е да се подготвят кадри в съответствие с търсенето на пазара на труда. Друга основателна причина е наличието на голяма обувна фабрика в населеното място,чието ръководство оказа съдействие при оборудването на залата за провеждане на учебната практика. Поради намаляване броя на учениците през учебната 2013/2014 година професионална паралелка в училището няма.

В резултат на професионалното ръководство на училището от страна на г-н М. Имамов и добрата мотивация за работа от страна на учителите, в училището се провежда и богата

ИЗВЪНКЛАСНА  И  ИЗВЪНУЧИЛИЩНА  ДЕЙНОСТ

Организират се много и разнообразни мероприятия, тържества и дейности :

–         ежегодно през месец март по спуснат от РИО-гр.Благоевград график се провеждат олимпиади почти по всички учебни дисциплини. Постигнатите резултати са добри и много добри.

Всяка година има класирани за областен кръг. Наши ученици стигнаха и до национален кръг на олимпиада по БЕЛ и техническо чертане; През учебната 2013/2014 година също имаме класирана ученичка за национален кръг по български език и литература – Севим Ербенова Даутева от ХІІ клас.

–         учители и ученици заедно подготвят презентации и участват в научно-практическата конференция „Училището – желана територия за ученика”. Постиженията са отлични – ученически презентации  стигнаха до национален кръг;

–         всички задължителни празници се отбелязват с нагледни табла, презентации, рецитали и литературно-музикални програми;-         изготвят се табла със снимков материал из живота на училището;-         ежегодно се организират училищни спортни игри и състезания;

–         училищен вестник „Свят” се издава два пъти годишно;

–        певческа и танцова група представят училището на фолклорни  конкурси и надпявания;

Спечелените грамоти, купи, награди и поздравителни адреси са изложени в „Кът на славата” в коридора на училището.

Освен  успехи от учебно-възпитателната работа СОУ „Св.Паисий Хилендарски” отчита и ползотворна работа по   П Р О Е К Т И   И   П Р  О Г Р А М И:

– Проект „Успех“;

– Проект “ Квалификация на педагогическите специалисти“;

– Проект “ Жълт минзухар“;

– Проект „Инспектиране“

– Национални програми – “ Без отсъствие“ и “ Без свободен час“.